За да пребиваваме безопасно в планината трябва да знаем какви опасности се крият там или биха произлезли от нас самите.
В следващите редове са разгледани опасностите, свързани с климатичните и метеорологичните особености на планината, с характера на релефа и строежа и, както и субективните причини за инциденти.
ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С КЛИМАТИЧНИТЕ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПЛАНИНАТА
1. НАМАЛЕНО БАРОМЕТРИЧНО НАЛЯГАНЕ
Главна особеност на високопланинския климат е пониженото барометрично налягане, което съответно довежда до понижаване и на парциалното налягане на кислорода в белите дробове.
В резултат на намаленото барометрично налягане значително се понижава обмяната на кислород между алвеоларния въздух и кръвта. Влошава се съответно и количеството на преминалия кислород в тъканите. Това явление, познато като планинска болест (хипоксия), е известно още от древността.
Малката надморска височина на нашите планини не дава възможност да се наблюдава така нареченият кислороден глад благодарение усилената дейност на системите, осигуряващи кислородния режим. Забелязват се само някои, и то не напълно показани симптоми. Отклонения от установените норми могат да настъпят, особено при усилена физическа дейност вследствие недостатъчното снабдяване на организма с кислород и при средно високите планини. Тогава при лицата, непривикнали към височина, настъпват видими нарушения в работата на нервната, дихателната и сърдечносъдовата система. Намалената влажност на въздуха, макар и в по-малка степен, също оказва влияние и затруднява сърдечносъдовата система.
Първоначално при неаклиматизираните към дадена височина се забелязва лесна уморяемост, сърцебиене, учестяване на дишането, загуба на апетит, главоболие.
2. НИСКА ТЕМПЕРАТУРА
Една от съществените опасности, особено за зимните прояви и тези във високата планина, е ниската температура.
В зависимост от географското положение на планинските вериги, температурните колебания варират различно. Така например за планините до 2500 м температурата се понижава при изкачване на всеки 1000 м със средно 5,5 градуса С. Според изследвания това понижение на Кавказ е от 6,3 до 6,8 градуса С, а за Памир — до 9 градуса С на 1000 м.
Екипировката не трябва да позволява отделяне на голямо количество топлина от тялото, но не бива да задържа изцяло топлината поради опасност от прегряване на организма, особено по време на движение. Тя трябва да не пропуска вятър и да е непромокаема. Обувките трябва да са достатъчно широки, за да могат да се носят с два, а при нужда и с три чифта чорапи.
Обуването на мокри обувки или влажни чорапи подпомага измръзването на краката.
Най-трудно се посреща студът, когато има вятър или е придружен с валеж, който мокри. Мокрите дрехи са лоша изолация от ниска температура. При лошо време и липса на добра екипировка – да се потърси защитено от вятъра или валежа място, като се използва подветрен склон, скали или палатка.
По време на преход, особено при опасност от измръзване – да се яде висококалорична храна. Това трябва да се прави дори и при лоши атмосферни условия (валеж, вятър). Изтощеният и уморен организъм е по-податлив на измръзване, отколкото нахраненият, и не е в състояние да се бори с възникналите трудности.
Приемането на алкохол е противопоказно, защото се разширяват периферните кръвоносни съдове (тогава те отделят повече топлина) и затова по-бързо изстива тялото.
Организмът е по-податлив на измръзване при известни болестни състояния — тогава съпротивителната му способност е намалена. Измръзването може да бъде общо, когато е измръзнало цялото тяло и локално, когато са измръзнали отделни части на тялото.
За общо охлаждане или хипотермия може да се говори, когато телесната температура спадне под нормалните 37 градуса, понякога може да стигне и до 30 градуса.
Най-често хипотермията и измръзването са комбинирани.
Хипотермия или общо охлаждане се получава, когато човек дълго време е стоял при ниски температури, попаднал е в студена вода или не е облечен с топли и изолиращи дрехи.
Хипотермията настъпва, при отказване на естествените защитни реакции на организма срещу студа, каквито са треперенето и задържането на топлината във вътрешността на тялото.
Симптоми:
В началото пострадалият започва да трепери силно и неконтролируемо, получава мускулни гърчове, кожата се зачервява, сърдечната дейност се ускорява, дишането е учестено и има чести позиви за уриниране. Чрез всички тези физиологични изменения организмът се старае да превъзмогне въздействието на ниската температура.
По-късно защитните сили на организма отслабват, настъпва отпадналост, вялост на движенията, чувствителността на кожата намалява, рефлексите отслабват.
Ако въздействието на студа продължи, настъпват трайни изменения в кръвоносните съдове, забавя се кръвообръщението и започва некротизиране на тъкани.
Пострадалият изпада в безсъзнание, а сърдечната дейност и дишането са силно забавени, неритмични и едва доловими. Ако не се вземат бързи мерки за овладяване на състоянието и повишаване на телесната температура, може да има фатален изход, т. нар. бяла смърт.
Локално измръзване:
Местното измръзване се получава при продължително въздействие на ниска температура или студен вятър върху откритите части на тялото, при които се появяват малки, сърбящи сини или червени подутини. Най-често са засегнати пръстите на краката, но могат да се срещнат и върху ръцете, лицето и носа.
За поява на измръзването, освен ниските температури значение оказват движението, вятъра, влажността на въздуха, не достатъчно изолиращите или стегнатите дрехи и обувки.
Въпреки, че измръзването се наблюдава и при двата пола, жените са по-застрашени и пораженията върху кожата са по-големи.
Симптоми:
Локалното измръзване започва със спазъм на кръвоносните съдове, последван от тяхното разширение, съчетано с пропускливост на серум и възникване на оток в тъканите.
Ако действието на студа продължава, кръвоносните съдове се увреждат трайно и се получава запушване на просвета им с последваща некроза на тъканите. Проявите на местното измръзване възникват от няколко часа до една седмица след въздействието на ниската температура.
Проявява се с малки сърбящи зачервени области по кожата. Обикновено възниква след няколко часово излагане на студ. Измръзването става все по-болезнено, ако възпаленията по кожата станат тъмно сини на цвят. То може да възникне и поради натоварване на краката или притискане на пръстите.
Местното измръзване преминава през четири степени на развитие:
- Първа степен: внезапно, силно побледняване, първоначална болка с последваща загуба на чувствителност. При прекратяване въздействието на студа и енергично затопляне – последваща болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ средно около 72 часа
- Втора степен: настъпва няколко часа след студовото въздействие като включва горепосочените симптоми плюс поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава течност
- Трета степен: налице са проявите от I и II степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност. Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета на засегнатия участък – синкав, сивосинкав до тъмно син. От време на време – засилване и рязко намаляване на болката
- Четвърта степен: описаните симптоми от III степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения и обикновено – тъмно червен цвят на засегнатите участъци. Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати
3. ИНТЕНЗИВНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ
Разреденият планински въздух (на височина 2000 м е с плътност, около 20% по-малка в сравнение с въздуха в равнината), съдържа малко количество дребни частици (водни пари, прах), което позволява обилното проникване на ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Наличието на големи снежни повърхности подпомага отразяването на ултравиолетовите лъчи, особено при прясно навалял сняг повече от 90% (при стар сняг около 60%). Всички това крие голяма опасност за очите и откритите части на тялото, изложени непосредствено на действието на тези лъчи.
Силно отразените лъчи, попаднали в конюнктивата на окото, предизвикват възпаление, изразено в сълзене и зачервяване на очите. Болките нарастват, особено при гледане на светлина, а в някои случаи се получава и временна слепота (снежна слепота). Когато има опасност от ултравиолетова радиация, задължително рябва да се носят очила. Носенето на очилата е необходимо и при мъгла в планината поради това, че тя също така отразява слънчевите лъчи. Всички останали средства за предпазване на очите са неефикасни.
При възпаление на конюнктивата е необходимо пострадалият да престои на тъмно (или да си направи превръзка), да промие очите си и да постави студен компрес върху тях.
Попадайки върху различните тела, слънчевите лъчи се поглъщат от тях и се превръщат в топлина. Погълнатата от клетките лъчиста енергия предизвиква в тях сложни процеси. Особено лесно подлежат на изгаряне кожата на лицето и раменете. Това може лесно да се избегне, като предварително се излагат на слънце тези части. Най-чувствителни са устните.
На главата за предпазване от слънчев удар се носи шапка от лека материя, позволяваща проветряване.
4. ДЪЖД
При наличието на непромокаемо облекло, вероятността да се намокрите е малка. По време на преходи по ниските части на планината слабият дъжд не пречи на движението. Значително по-сложна е обстановката по време на катерене или траверс. Дори местата, считани за леки, стават неустойчиви и опасни при дъжд. Повишава се опасността от каменопади и лавини. По високите части на планината дъждът е придружен с понижаване на температурата и пада често като мокър сняг. Движението по склоновете и кулоарите се затруднява от стичащата се вода, която в ниските части и водосливи се събира и образува потоци. Реките стават трудно преодолими.
При обилен валеж от дъжд палатките трябва да са на място, което позволява лесното отцеждане на падналата вода, или да се изкопаят канали, отвеждащи водата, за да се избегне навлизането и вътре.
5. СНЕГОВАЛЕЖ
При обилен снеговалеж се увеличава вероятността от падане на лавини дори и по склонове, считани за безопасни. Намалява се видимостта, а също така се изменят очертанията на местните предмети и релефът. Това затруднява правилното ориентиране.
Движението се забавя и правенето на пъртина води до изразходване на повече енергия.
6. ВЯТЪР
По високите части на планината е особено опасен силният вятър, достигащ понякога 150-200 км/час. В повечето случаи неговото появяване е предвестник иа влошаване на времето. Появяват се облаци, валежи, понижава се температурата.
При движение не трябва да остават открити части на тялото, изложени на вятъра, защото може неусетно в преодоляване на трудностите по маршрута да се получат измръзвания. Трябва да се внимава най-вече за лицето (уши, нос), китките (при къси ръкавици и ръкави). При вятър, придружен със снеговалеж, освен от намокряне има опасност и за загубване поради намалената видимост.
В палатъчния бивак е хладно, неуютно. При лошо, ветровито време за предпочитане е снежното устройство. Когато е невъзможно да се направи снежен бивак, да се издигнат защитни стени, които да предпазват и намаляват силните пориви на вятъра. Палатките трябва да са укрепени добре.
7. МЪЛНИИ
Опасността от поразяване от мълния при разразяването на гръмотевична буря е особено голяма при движение по високите части на планината и е чест спътник на туристите, особено при валеж.
При появата на гръмотевична буря и опасност от мълния трябва веднага да се напусне билото и да се прикрием далеч от отделно стърчащи на местността височини или скали. Всички метални предмети се оставят встрани от местостоенето.
При организиране на бивак и опасност от мълния трябва да се вземат необходимите предпазни мерки.
Пораженията от мълнията довеждат до тъй наречената мнима смърт. Удареният получава парализа на нервните клетки, дишането, сърцето. Незабавно трябва да се пристъпи към изкуствено дишане и масаж в сърдечната област. При загуба на съзнание течности не трябва да се дават — могат да попаднат в дихателните пътища. Това може да стане едва след идването на пострадалия в съзнание.
8. МЪГЛА
Опасността от мъглата се дължи преди всичко на намалената видимост и затрудненото ориентиране. При движение в мъгливо време се изменя чувството за разстояние и големина на обектите. Така например светлите предмети изглеждат по-далечни, а тъмните — по-близки. Забелязва се, особено при равнинен терен, и стремеж за завиване встрани. Всичко това увеличава опасността от загубване, а също така и от попадане в лавини, каменопади, козирки или пропасти.
При постоянна гъста мъгла движението може да става само ако има опитен познавач на маршрута, GPS и/или карта и компас.
Ориентирането се извършва по характерни местни предмети (ориентири) или чрез засичане на азимут. Правилно е ориентирането, когато придвижването става но билните части на планината при условие, че се вземат мерки за избягване на козирките през зимата.
Когато се изгуби посоката и е невъзможно за планинарите да се ориентират, трябва да се изчаква на безопасно място вдигането на мъглата и ако се наложи, да се устрои бивак.
9. ТЪМНИНА
Движението нощем трябва да бъде много внимателно поради силно намалената видимост. Задължително е наличие на челник или друг фенер, както и комплект резервни батерии.
ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ХАРАКТЕРА НА РЕЛЕФА И СТРОЕЖА НА ПЛАНИНАТА
1. КАМЕНОПАДИ
Под въздействието на външните сили планинският релеф се руши. Това влияние наричаме изветряне. Особено осезателно върху скалните масиви се отразява разрушителното действие на въздуха, водата, снега и леда.
Изветрянето на планинските хребети и стени и законът за земната гравитация са причината за една от често срещащите се опасности в планината — каменопадите. За тази опасност съдим по образуваните сипеи в подножието на гребените и стените, от оставените бепези по снега и тревата— отломките от скалната маса. Най-интензивно нагряване и изстудяване, а оттам и изветряне се забелязва по южните склонове на планината.
Процесът на изветрянето протича през цялата година. Каменопадите са типична опасност за пролетния и летния сезон, особено след продължителен дъжд. Най-силни са каменопадите при огряването на скалите от слънцето и разтопяването на замръзналата вода. Особено опасни са кулоарите и събирателните улеи по склоновете и стените.
Като правило трябва да се избягват местата, където има каменопад. Движението в планината се извършва по билните части и ръбовете.
Когато се налага пресичането на улеи, това трябва да стане в най-тясната им част, като се избягва попадането на много хора в опасния участък.
Вертикалното преминаване на кулоар е по-опасно. Разстоянието между хората трябва да се намали. Това дава възможност за задържането на съборен камък, преди да е набрал скорост и съборил други. Придържането към стените на кулоара е за предпочитане, тъй като все пак край тях могат да се намерят защитни места при каменопад. Заслонените страни (при извивките) на кулоарите са по-безопасни.
Падането на камък трябва да бъде сигнал за каменопад и туристите трябва незабавно да се изтеглят зад надвесени скали. В краен случай трябва да се защити главата, като се постави на нея раницата или ръцете.
2. ЛАВИНИ
Без съмнение лавините са една от най-голямите опасности, която дебне хората в зимната планина. Те развиват високи скорости за кратък период от време. Поради това е много трудно човек да избяга от тях. Благодарение на голямата си маса са в състояние да нанесат сериозни наранявания на попадналите в тях. Това налага хората, които посещават зимната планина да познават добре процесите на лавинообразуване и да са в състояние да направят правилна преценка на опасността от падане на лавини и съответно правилен подбор на маршрут за движение.
За да падне лавина е необходимо да има налична снежна покривка, която да се намира в нестабилно състояние. Състоянието и стабилността на снежната покривка зависят от вида на снеговалежа и метаморфозите, които претърпяват снежните кристали.
Тъй като състоянието на снега е пряко зависимо от метеорологичните условия, първата стъпка при преценяване на лавинната опасност е събиране на информация за времето от предишните дни и прогнозите за следващите. Важно е да се получи информация и за състоянието на снежната покривка и за развитието му. Тъй като за българските планини не се издават точни бюлетини, се налага туристите сами да си изграждат собствено мнение на базата на лични впечатления и мнения на други хора.
Примери за метеорологични обстановки, които предразполагат към повишена лавинна опасност са:
Обилен снеговалеж с натрупване на голямо количество нов сняг за кратък период от време – при такава ситуация снегът не може да се слегне и при натрупване на маса над критичната, лесно потегля. Ориентир за критични количества е над 30 см в рамките на няколко часа, 40-50 см в рамките на няколко дни. При наличие на вятър дори по-малки количества предизвикват бързо повишаване на лавинната опасност;
Валежи от дъжд – валежите от дъжд са особено опасни при топло време, с температури надвишаващи 7-8 градуса С. В такива случаи способстват за падането на лавини от мокър сняг. Валежите от дъжд при по-ниски температури създават непосредствена опасност, и особено, ако старият сняг е пръхкав, почти веднага започва падането на лавини. Същевременно, след кратък период от време, могат да имат стабилизираща роля. Бавното проникване на вода в снежната покривка и последващото заледяване може да създаде връзка между несвързани кристали (като снежната захар) и да намали значително лавинната опасност. В същото време, след такава обстановка повърхността на снега е заледена и това какъв ще е типът наследващия снеговалеж е от голямо значение. Ако той е при ниски температури, между ледената повърхност и снежните кристали не се създава добра връзка и новата покривка лесно се подхлъзва;
Вятър – слабите ветрове играят преразпределяща роля. Те пренасят снежинките и ги отлагат на подветрените склонове и в гористите местности. При засилване на вятъра кристалите се натрошават по време на транспорта и се създават условия за формиране на по-плътни снежни слоеве (снежни дъски). Много силните ветрове уплътняват повърхностния слой и създават изключително твърди кори. При тях снежни дъски могат да се образуват и по-ниско по подветрените склонове.
В българските плании особено опасни са южните ветрове. Обикновено те са много силни. Успоредно с тях температурите се повишават рязко, а често са придружени и с валежи от дъжд.
В България сравнително нетипична обстановка създават силните северни ветрове. При тях нестабилни дъски се образуват на места, които много от хората познават като не особено опасни.
От значение е и състоянието на снежната покривка преди да започне вятърът. Ако тя е била твърда, дори и силен вятър няма да промени съществено обстановката. В същото време 20-30 см пръхкав сняг могат да бъдат пренесени на подветрени склонове от ветрове със сила 7-8 м/сек и да образуват опасни снежни дъски само за 2-3 часа;
Дълъг период с ясно и студено време, последван от умерен вятър или обилни снеговалежи – обстановка, при която се създават условия за образуване на дебел слой повърхностен скреж или слой от снежна захар;
Цялостно повишаване на температурите над 0 градуса С при облачно време – това са условия, при които се създават предпоставки за разтапяне на връзките между снежните кристали и падане на мокри лавини;
Мъгливо време – при падане на мъгла рязко се повишава влажността, а често и температурата. Нерядко това е причина за натежаване на снежните слоеве и рязка промяна на стабилността им.
3. ЛЕДОПАДИ
По стръмните, осеяни с отвесни скални участъци склонове, а също така и по големите стени стичащата се надолу вода замръзва и образува ледени висулки. При затопляне те лесно се откъсват и могат да наранят минаващите. Районът под такива образувания се минава при студено време.
Ледопадите на ледниците също крият голяма опасност, затова трябва да се преминават рано сутрин.
4. БУЙНИ ПЛАНИНСКИ РЕКИ
У нас рядко високопланинските потоци и реки могат да покачат нивото си и да увеличат динамичната си сила така, че това да представлява опасност за преминаващите ги туристи. В планините, които дават началото на големи реки, това основателно трябва да се има предвид и да се спазват необходимите правила.
Първоначално трябва да се намери подходящо място за преминаване на реката и да се изследва внимателно дъното й. Преминаващият трябва да бъде осигурен с алпийско въже. След преминаването на туриста на другия бряг осигуряването може да се провежда от двете страни или да се прекара въже и направи тролей.
Късите и неособено пълноводни участъци могат да бъдат преминати, като туристите се хванат през раменете по двама или трима. Сондирането на дъното и намирането на брод става с помощта на прът или щека.
СУБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ ЗА ИНЦИДЕНТИ
Ако се направи подробен анализ на нещастните случаи в планината, ще се убедим, че повечето от тях произтичат и зависят до голяма степен от самите туристи. Тези нещастия не биха съществували, ако туристите спазват правилата за движение, осигуряване, дисциплина и т. н. Дори опасностите, възникнали в резултат на особеностите на планината, независимо от присъствието на туристите, трябва да бъдат предвидени и да бъдат взети необходимите мерки за избягването или преодоляването им. За това са необходими опит и точното спазване на правилата за безопасност.
Неправилно е да се разглеждат опасностите в планината поотделно, а винаги свързани с поведението и подготовката на туристите. Субективните причини за нещастие в планината можем да сведем до причини, предшестващи проявата и по време на проявата. Първите са свързани преди всичко с недостатъчната и неправилната предварителна подготовка. Усвояването на знания за релефа, условията, явленията в планината и опасностите, свързани с тях – лавини, каменопади, валежи, мълнии, студ, тъмнина, са задължителни за всички. Здравословното и физическото състояние на участниците в групата има голямо значение за успешното провеждане на прехода.
Сформирането на група с еднаква подготовка и квалификация способства за правилното движение по целия маршрут и за оказване на помощ при нещастни случаи. Маршрутът трябва да е съобразен с подготовката на участниците. Не могат да останат настрана предварителната подготовка и правилният подбор на екипировката, и храната. Всички вещи и продукти трябва да бъдат проверени и изпробвани преди започването на прехода.
По време на прехода също могат да възникнат редица опасности, които имат субективен характер. Преходите, траверсите и изкачванията дават възможност за проявяване на отделни черти от характера на участниците. Така лесно обяснимо е защо по време на трудни многодневни прояви някои от участниците не са такива, каквито ги знаем отпреди. Могат да възникнат опасности при неспазване на дисциплината както по отношение на движението и осигуряването, така и спрямо изпълнението на нарежданията на водача. При подобни случаи е нужна решителната намеса на цялата група.
Росен Талов
07.12.2019 г.
Използвани източници:
1. Учебник по алпинизъм за ВИФ, 1977 г.
2. Лавинна безопасност-наръчник за скиори и сноубордисти, БАССЕС, 2013 г.
3. www.puls.bg