Котките като конструкция могат да бъдат с твърда, полутвърда и мека такава.
Меката, е предназначена само за меки обувки и вече почти не се правят такива, полутвърдата става и за сравнително меки и за твърди обувки. Твърдата конструкция е предпочитана само в модели тясно ориентирани към ледено и микстово катерене, съответно и само твърди обувки. Така, че за скиорските цели полутвърдата конструкция си остава най-добрата, по-добре пасва на смесените терени, ходене, по-лека е и т.н…..
Откъм захващане е възможно захващане с автомати, полуавтомати и ленти.
Лентите отново са за меки обувки. За автоматите и полуавтоматите ви трябва прорез на обувката отпред и отзад или само отзад. Съответно се продават комплекти за повечето добри котки за смяна на предното захващане за автоматично или полуавтоматично. Ако нямате прорез отпред ползвате полуавтоматичното. За ски цели най-добър си остава автоматичния захват – най-бързо се слага и е най-сигурен на ски и комбинирани обувки, а ако искате да ги използвате и на алпийски обувки без такъв прорез просто си купувате необходимата предната част и ги сменяте – отнема 30сек.
По отношение на зъбите – котките най-често биват с 10 или 12 (и повече зъба). Котките, които са предвидени за ледено или микстово катерене имат предни вертикални зъби или един зъб, както и доста по-агресивно разположение на останалите. Котките, които са предвидени повече за ходене, каквито ще трябват на повечето ски тураджии имат най-често 10 зъба и предните два са хоризонтални. Тези котки сътоветно са много по-малко агресивни, ходи се доста по-лесно и по-лесно се правят траверси.
Така – до тук беше лесно. Изводът е, че ни трябват котки с полутвърда връзка, автоматично захващане и предни хоризонтални зъби.
От към материали и съответно тегло, котките се делят грубо казано на два вида – стоманени и вариации на тема алуминий. Съоветно тегло > 900гр и < 500гр. Стоманените са класически вариант – безумно здрави и трудни за изтъпяване, но тежки.
Алуминиевите са предвидени за сняг, фирн, не много твърд лед- съответно за височинни експедиции, ходене, ски-алпинизъм. Някои сплави са подходящи и за скали. Проблем при тях е, че или се чупят при удар в скала, или много бързо се изтъпяват (направо ви изчезват пред очите). Теглото обаче е на половина.
Тук преценката всеки трябва да направи сам, но ако ще купува от леките трябва задължително да провери от хора които са ги ползвали дали само се изхабяват лесно от скали или се чупят. Чупещите се такива не са вариант за България и обикновенно счупването е свързано малко или много с падане, което може да е фатално.
По отношение на другите неща, които трябва да знаете – необходими опции: това са antibotts – пласмасови подложки за да не се набиват със сняг котките. Когато това стане, практически вече нямате котки на краката, а нещо много по-лошо от ски обувка – тежи и се хлъзха зверски. Наложително е често да спирате и да ги удряте силно (с пикел, щека или в терена) за да падне натрупалия се сняг, което отнема много време, а ако е лепкав снегът е свързано със зверско блъскане. За начинаещи, а и не само, е силно препоръчително да ги има – голяма част от паданията с котки на краката стават именно поради натрупване на сняг.
Второто нещо е калъф за котки. Котките грубо казано могат да се закачат отвън на раницата или да се сложат вътре. При всички положения, ако са без калъф рискувате да накъсате всичко което е в раницата или около нея. Ако са отвън по-лесно може да ги загубите. Каквото обаче и да правите, НИКОГА не слагайте котките близо до върха на раницата или на места, на които биха ви ударили при падане – примерно паднете със ските и започнете да се търкаляте. Ударът в котките при такава ситуация може да е фатален, особенно ако са в капака на раницата и я ударите с глава – имаше точно такъв случай в България преди няколко години и то с много сериозен алпинист!!!!
Не на последно – място котките изискват тренировка за ходене. Не се учете на място, което крие рискове от падане. Бъдете готови да си скъсате скъпите гащи. Това е сигурно, колкото и да сте опитен. Псувните от скъсани гащи по ръба на Тодорка от екип Сигурност на състезанието се чуваха надалеч….
Налага се да свикнете да ходите по-разкрачено , с различен наклон на глезените и да следите, да не ви се трупа сняг по котките или да не се откачи случайно някоя от тях. Това са двете основни прични за падане на хора с котки на краката. Траверсите и слизането с котки изискват особенно внимание – прегледайте литературата по въпроса и тренирайте предварително.
Евентуално падане на човек с котки и без пикел в ръце и хлъзгане по фирнов/заледен склон е проблемна ситуация. Опитите за спиране с крака водят до серия от салта. Краката трябва да ги държите така, че котките да не закачат терена – има доста диаграми по книгите всеки сам може да погледне. Възможни са и опити за спиране с котките, но си искат майсторство определено.
Други съвети са винаги да ползвате темляка, за да не ви падне котката надалеч точно когато най ви трябва и никога да не стоите вертикално под човек, който се катери/изкачва над вас с котки. В най-добрия случай при падане на човека над вас получавате по 4 дълбоки дупки на рамо и пада голям плач.
Това е за котките от мен, предполагам ще има доста хора да добавят неща, после ще драсна за пикелите и може да обсъдим кога, какво се носи защото въпроса е интересен.
Автор: Димитър Димитров
Източник: БАССЕС