Първо според мен трябват някои обяснения за какво може да ни служи един пикел, за разлика от котките където долу-горе това е очевидно.
Пикелът може да се ползва:
– да се подпирате докато ходите по разни преходи, което обикновенно хора със ски не го практикуват, а и сгаваемите щеки вършат идеална работа до към 40 градуса;
– да се катерите или траверсирате по много стръмен терен – леден, снежен, фирнов, скален, микстов – било това с едно сечиво или ако е съвсем стръмно (разбирай отвесно) – с две. В общи линии при тази употреба е от значение клюнът и формата на сечивото. Обикновенно на човек му стига едно сечиво, освен за някои много заледени и стръмни психарски случаи, които предполагам повечето хора ски тураджии рядко срещат.
Тази употреба предполага забиване на клюна при което държите пикела за дръжката или забиване на шипа на пикела отдолу при което държите пикела за главата. Пиша ги тия неща, защото после като видим различните видове има някои особености.
– да се спускате от стръмни участъци – било то на рамас, с лице към склона (трябва да е наистина много стръмно) или нормално;
– да се самоосигурявате или да осигурявате другарчето си – било то в движение или статично. В движение е ясно, че става дума за самоосигуряване, където при евентуално падане правите опит за самозадържане с пикела. При статични осигуровки може чрез забиване на пикела вертикално или хоризонтално (има различни варианти) да осигурявате някой или себе си за спускане през козирка, стръмен участък, скален праг, проверка на склон и т.н…за всички тия работи пише по книжките достатъчно;
– да поставяте и махате скални осигуровки – клинове, клеми, примки и т.н. – за целта пикелът трябва да е екипран с чук срещу клюна;
– да копаете стъпки, площадки и други подобни във фирнови и ледени склонове. За целта пикелът трябва е екипиран с лопатка срещу клюна – това също предполагам няма да ви се наложи, все пак сме в 21 век.
Така, като видове пикелите са грубо казано четири вида – туристически, състезателни, технически и за ски-алпинизъм.
Туристическите са с права дръжка, обикновенно дълги над 60см, не агресивен клюн, задължително лопатка (а не чук), с удобно хващане за главата, за да може да се подпирате на тях. Стават за класически изкачвания и най-вече лесни преходи. За осигуровка и самозадържане са добри поради дължината и лоста, който правят. За бой стават. По мое лично мнение, такива тояги на нас не ни трябват. Тегло около 500гр.
Състезателните, са само за отвесно и най-вече надвесно катерене. Отново не ни интересуват.
Техническите са най-сериозните сечива – за тежки изкачвания по всякакъв терен, осигуровки, поставяне на инвентар по скалите и т.н. Те са и най-голямата група.Дължината е до 50см. Обикновенно брутално здрави като изпълнение при повечето случаи. Носят на бой години наред.
Дръжката е извита, за по-лесно забиване и за да не си удряте пръстите в терена. Съответно колкото е по-извита дръжката, толкова е по-лесно вертикалното катерене и изваждането на клюна от терена след забиване, но е толкова по-трудна или дори невъзможна употреба на сечивото за осигуровки на сняг, които нас най ни вълнуват. Така, че по-малката извивка е по-добра за смесени от към наклон терени, траверси, подходи и т.н.
Главата е модулна – като могат да се поставят различни клюнове – за лед, скали, микст и т.н. и различни приставки отзад – чук, лопатка или нищо на някои модели. Клюновете за лед са по-тънки и остри с по-голяма извивка. Клюнът, който трябва да си изберете, ако купувате такова сечиво е най-добре да е миксов, с минимални зъби близко до главата, за да може да хващате пикела отгоре. Ако клюна е прекалено агресивен и напревен най-вече за трудни отвесни и надвесни маршрути, то определено ще си пробиете ръкавците и ще ви е трудно да държите сечивото.
Чук или лопата – това е основен въпрос. Реално погледнато, ако имате чука може да ви свърши много повече работа – най-вече за поставяне на скални осигуровки. Хора, които купуват комплект сечива вземат едното с чук, другото с лопата, или двете с чук. Ако купувате едно вземете с чук. Други детайли по-въпроса по надолу.
Темляк – може да има темляк (което е предпочитания универсален вариант) или да има друга система за задържане на ръката по-близка до състезателните модели (там темляк е забранен). Избирайте такъв с темляк.
Теглото е около 500гр.
Нещо по като за нас, по-прави, удобно хващане, с чук или лопатка. Лошото, е че тия най не ги внасят, защото на алпинистите им изглеждат демоде, а на раладжиите-тежки.
Последния вариант са пикелите за ски-алпинизъм. Долу горе същата история като с котките – алуминиеви сплави. Тегло около 200гр, прави, стават да се осигурите чат-пат. За катерене по сняг и фирн стават, за лед и скали е доста под въпрос. Винаги са с лопатка, което означава, че неможе да поставяте скални осигуровки. А и да имаше модели с чук с тия 200гр нищо не може да забиете.
В общи линии ви ограничават само до помощ при изкатерване и малки самоосигуровки или осигуровки на сняг. Самозадържането с толкова леко сечиво не е лесно. Та въпросът е дали вършат работа или са направени само за състезателите по ски рали (там е част от екипировката) остава отворен.
Лично за мен BlackDiamond Venom/Grivel AirTech са много добри варианти, аз ползвам нещо подобно макар и по-старо. Позволяват ви да правите всички споменати най-горе действия, без първото – да ги ползвате като щека…
Някои неща свързани с употребата. Използването на сечивото при катерене е свързано на 95% със забиване на клюна. В общи линии съвременните сечива са така направени, че да не се налага да блъскате като идиот. Вярно, няма нищо по приятно и сигурно от звука и усещането за забит докрай клюн в замръзнала туфа например, но ваденето може да е проблем, ако ви липсва техника, а дори и причина за падане. Така, че не блъскайте много и не замахвайте като бай Иван с мотиката, за да не паднете при замаха, или да не може да извадите сечивото или да ви падне ръката, ако ударите скала. Някои сечива обират такива удари в скала по-добре, други по-зле зависи от модела и материала. При катерене в скални участъци се изисква техника, за закачане и зацепване на сечивото в скалните издатъци, което може да е доста психарско и несигурно начинание. Със сигурност се учи, както и при ските – най-вече с практика.
Другото важно нещо в тая връзка, е да имате предвид, че е възможно забитото сечиво да се извади в момента, в който се наберете на него. Обикновенно когато ви е на нивото на лицето. Което означава, че не само е много вероятно да паднете, а и че ще ви удари по главата. Съответно имате избора да ви удари лопатка или чук в лицето – носа или челото най-често. Аз лично предпочитам чук и това е втората причина, освен поставянето на скални осигуровки, поради която предпочитам и ползвам сечива само с чук. Начинът за справяне с проблема е никога да не си поставяте главата на линията на изваждане на пикела – разбира се когато е възможно.
Не на последно място – оттренирайте самозадържане на фирнов склон със сечивото. По възможност на склон, който завършва съвсем близо с равен участък. Лесно е, но изисква практика. Още повече в случаите, когато падате по гръб и надолу с главата и подобни – много вероятни при чупене и падане на козирка. Не подценявайте ситуацията на такова хлъзване – човек с мембрана, може да достигне до 90% от скороста на вертикалното падане при достатъчно стръмен склон. При големи психарии е винаги по-добре да сте облечени с полар, а не с мембарана (поне за кофти участъка).
Това е от мен по тоя въпрос.
Автор: Димитър Димитров
Източник: БАССЕС