Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. В България отровните видове са 6 – пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница, каменарката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като гущери, които са основната храна на тези два вида, или мишки.
Пепелянката (Vipera ammodytes)е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига на дължина до 80-85 cm, изключително рядко повече. На цвят е бежово до светлокафява (пепелява) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък (рогче), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. У нас са разпространени два вида – типичен, или номинатен подвид (V. аmmodytes ammоdytes) и средиземноморски вид (V.а. meridionalis). Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият – със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Пепелянката е топлолюбива змия – среща се до 800-1000 m надморска височина (рядко по-високо) по открити, каменисти, припечни места, обрасли с храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне).
Усойницата (Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е най-студоустойчивата змия на земята. У нас, във високите планини, често се среща до 2500 м.н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава. У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. “босненски” подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин – една меланистична форма (с лъскавочерен цвят), на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester). Усойницата се среща у нас главно в планините 700-800 м.н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета – и с насекоми и червеи. Усойницата е живораждаща и дори има зачатък на плацента, което дава основание на зоолозите да я смятат като една от еволюционно най-развитите змии. При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да ce скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.).
Някои от неотровните змии в България са: змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.
Змийската отрова често е предназначена за определен вид плячка, а функциите ѝ за самозащита са от второстепенно значение. Отровата, както и останалите слюнчени секрети, играе роля в храносмилането, като поставя началото на разлагането на храната на разтворими съединения и улеснява същинското храносмилане. Змийските отрови са сложни смеси от протеини и се образуват и съхраняват в специални жлези в задната част на главата. При всички отровни змии тези жлези се изливат през канали в набраздени или кухи зъби от горната челюст. Обикновено отровата е смес от невротоксини, въздействащи на нервната система, хемотоксини, въздействащи на кръвоносната система, цитотоксини и много други токсини, които действат на тялото по различни начини.
Отровните змии, които използват хемотоксини, обикновено са с предно разположени отровни зъби, което им позволява по-лесно да инжектират своята отрова в кръвоносната система на своите жертви. Кобрите, мамбите, кораловите змии и крайтовете имат кухи предни отровни зъби, но за разлика от усойниците не могат да ги изнасят напред и да кълват жертвата си, а трябва наистина да я захапят. Плюешата кобра може да изстреля отровата към очите на разстояние до 2.5 метра, с което да предизвика тежък контактен конюнктивит с временни или постоянни поражения на зрението. Някои змии, използващи невротоксини, имат задно разположени отровни зъби, които освен това са изкривени назад.
Превенция
От особена важност е запознаване с наличната информация и риска от змийско ухапване в района, който планирате да посетите. Носенето на дълги и широки панталони, плътни чорапи и високи обувки. При среща със змия се отдалечете бавно от мястото, без да извършвате резки движения. В много случаи хората биват ухапани при опит да убият змията или приближавайки се да я разгледат. Избягвайте да доближавате активни или привидно мъртви змии. При бивакуване, преди употреба проверявайте екипировката си, особено обувките и спалния чувал. Избягвайте места, предпочитани от змиите за криене – под скали, дървета и пр. При ходене по терен с нарушена видимост към краката използвайте щеки или пръчка за проучване на терена и растителността. Използвайте ръкавици, ако работите с ръце. Осветявайте хубаво терена при ходене нощно време. Предвиждайте опасността от змии и при катерене.
Симптоми при ухапване от змия
Местни признаци на ухапването.
На мястото на ухапването се различават ясно две точки на разстояние 0,5 до 1 см. В рамките на 10-15 минути засегнатият участък придобива червен до синьо-лилав цвят, който може да премине и в черен (сигнал за започнал некротичен процес). Кожата е топла при допир и с изразен оток.
Общи признаци.
Още в първите минути след ухапването настъпва общо неразположжение със световъртеж, главоболие, неспокойство и напрегнатост, сухота в устата и гадене, По-късно се появяват повръщане, постепенно засилващ се задух и мускулни гърчове. Пулсът е учестен, мек и трудно опипващ се като израз на значително пониженото кръвно налягане. При тежки случаи, половин до един час след ухапването настъпва картината на типичен шок, който може да завърши със смърт. Особено опасни са ухапванията за малките деца, за хората в напреднала възраст и за страдащите от сърдечно-съдови заболявания. Опасни за живота са и ухапванията в областта на шията и главата, на гръдния кош, както и тези ухапвания, при които отровата е проникнала директно в някой повърхностен кръвоносен съд, поради безпрепятственото и бързо разпространение в организма.
Какво да правим при ухапване от змия:
- Осигурете вашата и тази на пострадалия безопасност от повторно ухапване;
- Позвънете на 112 и дайте максимално точна информация за случилото се – Кой се обажда, къде се намирате, какво се е случило, колко са пострадалите, какво е състоянието им;
- Опитайте да определите вида на змията;
- Успокойте пострадалия. Той трябва да е в покой и добре затоплен;
- Имобилизирайте ухапания крайник и не позволявайте на пострадалия да прави движения на ухапаното място;
- Свалете всякакви халки, пръстени, часовници, пристягащи дрехи, тъй като има опасност от оток;
- Оставете ухапаното място да кърви спонтанно 15-30 мин.;
- Почистете и дезинфекцирайте мястото на ухапване с йоден препарат, ако няма алергия към йод;
- Имобилизация с притискане: с ластичен бинт направете стегната превръзка над и под мястото на ухапване, по цялата дължина на крайника. Превръзката трябва да бъде умерено стегната с цел запазване кръвоснабдяването на крайника;
- При необходимост започнете CPR по протокол;
- Ако отровата е попаднала в очите, те трябва незабавно да се промият с вода или физиологичен серум, след което да се намажат с антибиотичен крем;
- Осигурете лекар колкото е възможно по-скоро;
- Транспортирайте пострадалия до най-близкото болнично заведение в странично стабилно положение;
- Ухапания крайник поставете на нивото на сърцето или малко по-ниско;
- Наблюдавайте постоянно пострадалия;
- Помнете, че всяко ухапване от змия е животозастрашаващо състояние.
Какво да НЕ се прави при ухапване от змия:
- Да не се прави опит за изсмукване на утровата с уста;
- Да не се разрязва кожата на мястото на ухапването
- Опити за отстраняване на отровата с методи като изстискване, търкане, масажиране, горене, употреба на лед или електричество водят само до допълнителни увреждания на тъканите;
- Да не се дава храна и вода на пострадалия до стабилизиране на неговото състояние;
- Да не се дават никакви стимуланти на пострадалия;
- Да на се дава никакъв алкохол.
Използвани източници:
1. Първа помощ в планината;
2. Планинска медицина